Безстресово хранене и как работи храносмилането и усвояването на хранителните вещества

Весела Петрова - нутриционист

Връзката между храната и стреса е научно доказана в множество изследвания. Безстресовото хранене е естественото състояние, в което трябва да приемаш храната си, състоянието, дадено ти от природата. Когато се храниш спокойно и бавно, целият храносмилателен тракт работи нормално – предпоставката за добро храносмилане и усвояване на хранителните вещества от храната.

Стресираното хранене води до лошо храносмилане и по-малко количество стомашна киселина, което нарушава равновесието на микробния баланс в организма и води до нов стрес. И така омагьосаният кръг се затваря. Страничен ефект на стресираното хранене е напълняването, дори и да изяждаш същото количество храна, както когато се храниш спокойно.

За жалост стресираното хранене е много по-често срещаният начин на хранене в днешно време. Точно за това е важно да обърнеш внимание не само какво ядеш, но и как. Днешната статия представлява кратка обиколка из храносмилателната система, която цели да те запознае с процесите на храносмилане и усвояване на веществата.


Обиколка из хтаносмилателната система

Знанието как храната стига от чинията ти до клетката ще ти помогне да разбереш защо е важно да се храниш спокойно. Храносмилането започва в мозъка. Да кажем, че ще отхапеш от сочна ябълка. Виждаш я, помирисваш аромата и, усещаш структората и под пръстите си... Тези сетивни усещания предизвикват отделянето на ензими и подготвят цялата храносмилателна система за процеса на храносмилане и усвояване на хранителните вещества. Докато мозъкът ти си представя храната (още преди да е започнало храненето), организмът вече реагира. В устната кухина започва да се образува слюнка – тя съдържа ензима емилаза, който отговаря за разграждането на първите въглехидрати. Колкото повече дъвчеш, толкова по-добре подготвяш храната за смилане. Храносмилателната система също започва да произвежда ензими, а хормоните, отговорни за чувството за глад и ситост се активират. Когато храната постъпва в тялото всичките ти ресурси са мобилизирани, стомаха и червата са добре кръвоснабдени, за да може храната да се смели и усвои пълноценно.

Весела Петрова - нутриционист

Нервната система и храносмилането

Не веднъж съм обръщала внимание на роляна на нервната система за храносмилането. Нервната система съдържа две основни подсистеми – едната му помага да действа, другата – да си почива. Симпатиковата нервна система отговаря за стресовата реакция и погдотвя тялото да се бие или да бяга. Парасимпатиковата нервна система отговаря за реакцията на отпускане. Когато тялото е в режим „бий се или бягай“ сърцето започва да бие ускорено и кръвта се стича към външните мускули – ръцете и краката, стомахът и червата не са добре кръвоснабдени и функциите им са затихнали. Именно за това е лоша идея е да се храниш, когато си стресиран.

Отпускането от друга страна забавя сърцето, понижава кръвното налягане и помага бавно и спокойно да храносмилаш и абсорбираш хранителните вещества от храната. Оздравяването също се случва под контрола на парасимпатиковата нервна система.


Историята на стомаха

След като е сдъвкана, храната се придвижва през хранопровода до стомаха, където е посрещната от солната киселина и ензимът пепсин. Слюнката вече е започнала да разгражда въглехидратите, но протеиние и мазнините не се разграждат докато не достигнат киселината в стомаха. Стомашната киселина разгражда протеиновите молекули, а пепсинът разкъсва връзките между отделните аминокиселини, което прави големите протеинови молекули по-къси и лесносмилаеми. Стомашната киселина е критично важна в предотвратяването на разтежа на вредни бактерии, тоест поддържа равновесието на микробиома.

Когато си стресиран, нивото на солна киселина се понижава. Това вреди на храносмилането и позволява на болестотворни бактерии да се заселят в храносмилателната система. Понижената стомашна киселина също така предизвиква производството на кортизол и забавя метаболизма, като предопределя трупането на мазнини, вместо да бъдат изгаряни. Когато храната остане несмляна, част от нея остава в стомаха, вместо да премине към червата, което може да предизвика рефлукс.


Тънкото и дебелото черво

Тънкото черво е мястото, където се абсорбират хранителните вечества от храната. Епителната стена на тънкото черво е покрита с милиони тънки власинки, дълги около милиметър. Власинките се люлеят, като привличат хранителните вещества. Клетките на епителната стена пропускат хранителните вещества към кръвообръщението, което ги носи до всяка част на тялото. Критичното тук е, че чревният епител се състои само от един слой клетки. Тези клетки са в постоянен процес на обмен, тъй като живеят много кратко – около 24 часа. Наруши ли се този слой, нарушава се и процеса на усвояване на веществата.

Стресът компрометира тези клетки и пречи на тялото да подържа здрав чревен епител. Това е и причината, поради която стресът допринася за синдрома на пропускливите черва.

След като хранителните вещества се извлекат от храната, неусвоената част преминава към дебелото черво. Тези останки съдържат фибри – несмилаемите частици от плодовете, зеленчуците и зърнените храни, които подхранват микробиома. Микробите в дебелото черво ферментират тези фибри и произвеждат късоверижни мастни клетки, включително ацетат и бутиат, които помагат да отслабнеш. В дебелото черво също се произвеждат витамините В и К.

Весела Петрова - нутриционист

Заключение

Ние постоянно се изменяме – в буквален смисъл. Епителните клетки живеят около ден, бактериите в червата ни около 20 мин. Тялото ни е в състояние на постоянна промяна. Храната поддържа този изключителен процес на разтеж и промяна. Постоянно трябва да приемаш храна, за да има организма ти материалите и енергията да образува нови клетки, да поправя органи, мускули и кости.

Изборът на правилната храна, която да доставя на организма това, от което има нужда е първата стъпка. Не по малко важно е обаче да поддържаш и условията, в които организма може да извлече тези вещества. Стресът изменя химичния баланс на тялото, нарушава процеса на храносмилане и пречи на усвояването на нужните вещества. Безстресовото хранене е ествственото състояние на организма ни, нека се върнем към него.


 
Весела Петрова - нутриционист

ЗА АВТОРА

Весела Петрова е възпитаник на Виенския институт за холистично здраве "Vitalakademie", член на Европейската асоциация по клинична нутрициология (ESPEN) и член на Сдружението на нутриционистите в България. Освен със здравословно хранене, Весела използва методите на йога, звукова терапия и медитация. Повече за нея може да прочетете тук.